ИСТОРИЯ

НА НАШЕТО УЧИЛИЩЕ

Врачеш е най-голямото село в Ботевградска община.Израснало е върху основите на древно антично селище в подножието на връх Мургаш между реките Бебреш , Осеница и Чешковица.Врачежани са хора с будно съзнание и жажда за просвета и култура.В преписка на един църковен служебник от 1673 г. се споменава името на "....многогрешний Пею даскал в с.Врачеш..."По това време в селото е имало черква и училище ,които са били в манастира "Св. Четирийсет мъченици".Първото училище в селото е било отворено през 1820 г.Учебните занятия започвали през м. ноември.Учителят бил спазаряван да работи от Димитровден до Гергьовден.През 1856 г. е било построено училище на мястото,където и сега се намира камбанарията на черковния двор.През 1881 г. майстор Вуно Марков построил двуетажна сграда с осем класни стаи и стая за учителите,която сграда е запазена и сега-старото кметство.

През 1890 - 1891 г. в училището се открива прогимназия с пето и шесто отделение.Персоналът е подменен с редовни учители.С помощта на населението през 1922 г. се изгражда нова сграда в центъра на селото,върху основите на старото гробище.През 1929 г. училището е наименувано " Отец Паисий " и денят на народните будители е обявен за патронен празник.

Паисий Хилендарски

За неговия живот, за детството и младостта му има оскъдни исторически данни. Не се знае с положителност кое е родното му селище, нито пък светското му име. Учените приемат, че е роден в Банско през 1722 г.

Предполага се, че двадесет и три годишен се замонашил вХилендарския манастир на Свети гора, където игумен бил по-големият му брат. Присмехът на гръцки и сръбски монаси, че българите не са древен народ, подтикнал Паисий да напише историята на българите. Две години той преравял библиотеките на Атон, обикалял други манастири, посетил и чужди страни, за да събере сведения за историята на своя народ. Преместил се в Зографския манастир, където през 1762 г. написал малка книжка. Нейното съдържание се разбирало от самото и заглавие - “Славянска история за народа и царете, и за светците български, и за всички български дела и събития”. В нея той гневно порицал онези, които се срамували да се наричат българи и се гърчеели. Паисий описал величието на средновековна България, храбростта на мъжете и: “От целия славянски род най-славни са били българите, първи те са се нарекли царе, първи те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те са завладели.”

Предполага се, че истинското име на Паисий е било Пенко Банов от Банско. Като младеж бил буен и решителен. Пътувал с бащините си кервани и опознал света. Бил обхванат от свободолюбивите идеи на Европа.

Веднъж го срещнал беят на Разлог. Той знаел, че Пенко има хубава сестра, и заръчал тя да дойде в конака и да му прислужва. Пенко разбрал намеренията на бея и отговорил: “Заповядайте у дома, бей ефенди!”

Пристигнал беят със свитата си. Посрещнали ги с ядене и пиене. Когато гъстото мелнишко вино замъглило главата на бея, той тръгнал към момината стая. Но там го срещнал с брадва в ръка Пенко и го съсякъл. Същата участ сполетяля и останалите. След това Пенко избягъл и повече нищо не чули за него. Заминал за Рилския манастир, а оттам за Атон – в Хилендарския манастир.

Това е значката ,която всеки от нас носи с чест

и химна на училище 

С името на Паисий

Да учим в училище с твоето име-

Паисий-наш пример, достоен отец.

Ний знаем, че този  с перцето живее,

живее в сърцата със цветен венец.

Той нашта история славна написа

от подвизи, мъки и плам запленен.

Готов бе да сбъдне мечтата, с която

достойни да бъдем във утрешен ден.

Със твоето име сме горди, честити.

Ще пазим заветната твоя мечта,

че българи славни и смели сме ние

за род и родина- напред към света!